Изгубени в реалност сива, зловеща
Безпаметно сенки бродят в изгнание
На светска суета роби безлични
Удавени в море от болка и страдание

Изтрити са сълзите на радост и тъгa
Емоциите и чувствата са срамни веч
Несбъднати мечтите се в безкрая изпариха
Надеждата, мираж сияещ тъй далеч

Не, не сме все още мъртви
Но и живи никога не сме били
Душите си заключихме дружно в дълбините
И отрекохме се от самите нас дори

Хаос, слепота, упадък неизбежен
Низши страсти, грозота безмерна
Лицемерие, алчност, невежество, фалш
Сън дълбок в бездна черна

Светлината вече само мрак донася
Слънцето сърдито грее с ледени лъчи
Уродлива любовта, омраза поражда
От живот болно сърцето мълчи

Но в таз празнота намерим ли воля
Да не се крием зад обсесивни страхове
Паметта да върне спомени забравени
Вярата към начало ново да ни поведе

Тогава дърветата отново ще разцъфнат
И реките бистри пак ще потекат
Вятърът не ще носи веч отрова
Душите ни преродени ще се извисят